visente delboske

Интервюто с Дел Боске: Симеоне е най-добрият треньор

08.12.2016
bet365 affiliates

„Не мислех, че и тази година ще трябва да гласувам, но явно ще се наложи да започна да мисля по въпроса”, казва Висенте дел Боске с тънка усмивка, говорейки за задача, с която е твърде добре запознат. По време на етапа си като селекционер на Испания, когато изведе Ла Роха до световна и европейска купа, специалистът много пъти гласуваше и дори бе обявен за Треньор на годината в света за 2012 година.

През тази той предаде щафетата на Юлен Лопетеги и се отказа от треньорството, като не планираше участие във вота на ФИФА. При все това не се поколеба да отговори на запитванията на FIFA.com за своите фаворити за наградите, за отношенията си с някои от номинираните и нарастването на популярността на женския футбол.

–         Какви критерии следвахте при гласуванията си в последните няколко години?

–         Обичайно, без значение от форма и качеството на различните футболисти и от постигнатото от тях, най-лесното е да се спреш върху онзи, когото най-много харесваш, и да кажеш, че той е най-добрият.

–         Имало ли е година, в която Ви е било особено трудно да вземете решението си?

–         Никога не съм се задълбавал особено много. Просто правех онова, което смятах за редно. Когато бе на кантар, избирах оногова, когото смятах за най-добрия, и точка по въпроса. Може би беше малко по-трудно в онези години, когато Испания триумфираше на европейски и световни първенства три пъти поред. Тогава усещахме, че испански футболист може да бъде обявен за най-добрия. Всички те бяха късметлии или не, в зависимост от гледната ви точка, защото бяха съвременници на играчи, които заслужено обираха всички награди за най-добър играч. При все това е истина, че испанците биха били заслужени победители – и като поставили стандарта за едно златно поколение, и най-вече заради огромните им колективни успехи. Тъй като футболът е все пак колективен спорт.

–         Тази година сред 23-мата номинирани за Футболист на годината в света има двама испанци: Андрес Иниеста и Серхио Рамос. Смятате ли, че трябваше да има повече?

–         Вероятно да. Мисля, че още някои можеха да попаднат в списъка: Серхио Бускетс например или Жерард Пике… Те са играчи, които също оставиха своя печат върху един велик период на испанския футбол.

–         Кой според Вас е фаворитът за наградата тази година?

–         Лионел Меси и Кристиано Роналдо доминираха в последните години и мога да си представя, че хората пак ще избират между тях двамата въз основа на носените от тях екипи. По мое мнение те бяха най-добрите.

–         А кой е Вашият фаворит за Треньор на годината в света?

–         Бих искал някой от испанските номинирани да вземе наградата, но истината е, че повече клоня към Диего Симеоне. Според мен постиженията му в последните няколко години са наистина впечатляващи. Той придаде на своя отбор идентичност, направи го в пълния смисъл „свой” отбор и в отговор те бяха силно конкурентоспособни. Не мисля, че бих поглеждал отвъд него, макар че с това не олекотявам заслугите на номинираните. Нека официално отбележа, че всички тях ценя високо.

–         Луис Енрике и Зинедин Зидан са сред номинираните. Вие сте бил треньор и на двамата в Реал Мадрид. Приличаха ли Ви на типа футболисти, които в крайна сметка ще се захванат, и то успешно, с треньорския занаят?

–         Не съм го предполагал, но и двамата се доказаха като големи треньори. Едно нещо се набива в главата ми, когато се замисля за Луис Енрике. При един от пътите, когато временно поемах Реал Мадрид, го пуснах да играе ляв бек. Той не гореше от желание за това и се съгласихме, че не е идеалната му позиция, но свърши много добра работа там и ни помогна да спечелим едно гостуване срещу Атлетик Билбао с 0:5. Бе един от най-добрите на терена, и то като ляв бек! Той обаче бе толкова силен, талантлив и жаден за игра, особено в атака, че не бе задоволен от ролята си на бек. И все пак съм сигурен, че това бе добър опит за него, за да се постави днес на мястото примерно на онези халфове, които слага на десния бек, когато те предпочитат да са на друга позиция. Що се отнася до Зидан, той наистина не ми приличаше на особено запленен от идеята да стане треньор, но резултатите показват нагледно, че е отличен в тази си роля.

–         Какви бяха техните качества като футболисти и какво от тях според Вас показват сега на пейката?

–         И двамата бяха крайно добри футболисти, фантастични във всяко едно отношение – от физическите им дадености до уменията им с топката и ентусиазма към играта. Имаха силна състезателна жилка в добавка към огромния им природен талант. Не мога да ги преценявам като треньор, защото не ги познавам отвътре в тази им светлина. Трябва да го провериш сам, да си лице в лице с тях и да ги видиш как действат в съблекалнята. Докато не си видял това, не можеш си изгради точно становище. Бих направил голяма грешка, ако си бях изградил мнение за тях отвън. Онова, което мога да кажа, е, че те се различават един от друг по поведението си пред телевизията, но и двамата вършат великолепна работа.

–         Един от детайлите при тези награждавания е равностойното признание за мъжкия и женския футбол. Какво смятате за развитието на женския футбол в последните години?

Според мен бяха направени големи крачки навсякъде. Що се отнася до развиването и тренирането на играчи, треньорите в женския футбол са също толкова квалифицирани, колкото и колегите си в мъжкия. Бе направен фантастичен напредък и трябва да сме много радостни от това. И то не се случи рязко: бе свършена огромна работа от много хора, които бяха движещите сили по този път.

Bet365

Всички спортни залози от Bet365

Тагове: